Суперкниги

Всяка книга е Суперкнига до доказване на противното

Напълно изгубили себе си в опита да се намерим

napalno_izgubili_sebe_si_hrm“Напълно изгубили себе си” е книга, за която трябва да се говори, без реално да се говори за нея. Всяко задълбочаване в нея ще разкрие големия spoiler, който е заложен за награда на всеки четящ, преминал първата една трета. А той е твърде ключов и определя цялата книга, всичко преди него е единствено прелюдия. Това е един роман за семейството, за спомените, за опознаването и приемането на собствената същност. Дълбоки разсъждения за това какво е да бъдеш човек и/или животно, къде е човечността в човека и къде е психиката, душата в животните (anima in animals).

Повествованието в “Напълно изгубили себе си” е една стесняваща се спирала. Първите й кръгове, признавам, ми вървяха трудно. Някак твърде съзерцателен ми се струваше изказът, действието – бавно, многото спомени – излишни. Но скоро водовъртежът на тази спирала започна да ме повлича. Малките и наглед незначителни препратки към миналото и детството започнаха да придобиват смисъл, да се надграждат и да сглобяват образа на героинята и нейното семейство, като помагат да я разберем.
We-Are-All-Completely-Beside-OurselvesВремето в романа е хаотично, защото не то е критерият за неговото изграждане. Книгата започва в настоящето, разказва за минало, после връща още по-назад, следва отново настоящето и завършва с един бъдещ момент, който дава завършек и някак подрежда неразборията. Действието е много повече психологическо и вътрешно, отколкото реално. Всичко случващо се е описано единствено през погледа на главната героиня и, в краен случай, през историите, които й разказват други герои. Има застъпване на конкретни случки – описани като детски спомен, спомен на възрастен и разказ на друг герой, като по този начин историите се наслагват и се изчистват изкривяванията. Колкото повече се стеснява спиралата, толкова повече се стига до същността.
Въпреки че сюжетът отстъпва пред описанието на психологическите му измерения, той определено има своите предимства. Най-главното от тях е необичайната история за семейство на учени, което се разпада с времето и се търсят причините за това. Честно казано, за мен бяха много натоварващи описанията за експерименти с животни, колкото и малко да бяха те. Но това е чувствителна тема за мен.
Книгата е интелигентно написана, различна и открояваща се. Действието протича малко по-бавно и специфично, но набиращо инерция, зарибявайки все повече с всяка прочетена страница.

Това не е типичната Суперкнига за мен, но определено не мога да отрека суперсилите, които притежава. Ще мислите за нея дълго след завършването й.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

w

Connecting to %s

%d bloggers like this: