Суперкниги

Всяка книга е Суперкнига до доказване на противното

Феноменът – между манга стила и “Ние” на Евгений Замятин

FENOMENUT BG„Легендата“ и втората й част – „Феноменът“, не са типичното тийн/ню адълт фентъзи. Въпреки че са в нашумелия напоследък антиутопичен жанр, смея да твърдя, че показват един значително по-усложнен и достоверен художествен свят. В поредицата се чува една полифония от гласове на герои и гледни точки, които са достатъчно добре мотивирани, за да убеждават в правотата си и да печелят симпатии. „Добри“ и „лоши“ герои липсват – има само главни и второстепенни персонажи и съпътстващите ги конфликти. Везните се накланят различно след всеки нов разкрит мотив, като водеща е максимата, че целта оправдава средствата. „Феноменът“, като втора част от трилогията, не само развива идеите, заложени в „Легендата“, но и внася много неочаквани обрати и завръзки. Това ми допадна изключително много, тъй като рядко някоя книга успява да ме изненада и да поддържа напрежението. А тук дори имаше моменти, в които съм се връщала за втори прочит на конкретни изречения от чисто изумление и отказ да повярвам от раз какво съм прочела току-що.

Legend_Marie_Lu_Art_CollageОще докато четях „Легендата“, някои дребни детайли ми направиха странно впечатление. Например в описанието на героите голямо внимание се обръщаше на косите им – винаги пищни, ярки, лъскави и с движение; дълги и/или с характерна отчетлива прическа, и то не само за момичетата, но и за момчетата. Очите – големи и изразителни, фигурите – гъвкави и слаби тела на бойци. Реакциите, дрехите… – имаше нещо нетипично, някакво леко изкривяване на действителността, което долових по-скоро несъзнателно, но го запомних като усещане. След като прочетох „Легендата“, потърсих повече информация за авторката Мари Лу и открих профила й в DeviantArt с рисунките как си представя героите си. Тогава всичко ми се изясни. Те са всъщност… манга.

Когато четях „Феноменът“, вече бях наясно с това и си ги представях като манга. Тогава и външният им вид, и емоциите им, подбудите им, присъщата им трагичност – всичко това се допълваше в една завършена картина и внасяше особен чар в художествения свят. Спрямо типологията на мангата и аниметата ми се струва, че главната героиня Джун дори съвпада успешно с образа на т.нар. цундере (женски герои, които приемат ролята на боец или воин, изглеждат много груби и упорити, но по-късно се оказват приятелски настроени и може би дори уязвими). Докато мъжките герои ми се струваха някак женствени, дали недостатъчно силни, колебаещи се, или пък твърде елегантни на фона на милитаризирания свят. Но това е само моето мнение – оказа се, че лошото момче Дей е крадец И на сърца и въздишки 🙂

legend__day_by_mree-d3c93y9

Флиртуващия Дей 🙂

Expressions_au_Day - Copy

Дей в стил Disney. Според Мари Лу казва:

On the left he’s saying, “What the hell did you think I was talking about?”
On the right he’s saying, “You, sir, look like you could use another shot.”

Женските герои обаче наистина ми харесаха. В образа на Джун постоянно ми се натрапваше асоциацията за I-330, една от най-силните (и любимите ми) героини, идваща от антиутопичния роман „Ние“ на Евгений Замятин. Всъщност, докато четях „Феноменът“, срещнах няколко препратки към „Ние“. В „прозрачността“, постоянното наблюдение и следене на жителите от органите на реда; в записа на клетвата за вярност към Електора, който се излъчва на високоговорител и се рецитира от гражданите всеки ден; от затворената антиутопична система с разпределени строги роли между индивидите и стряскащата мисъл, че е възможно да има и друг свят отвъд тази позната затворена система, свят, който за героите е твърде непонятен, едновременно ги плаши и привлича.

legend__siblings_by_mree-d3bwtu9

JUNE: “I have an idea! Maybe I can come along on one of your missions.”

METIAS: “Uh huh. I don’t think so.”

Дотук двете книги на „Легендата“ определено ме спечелиха, а надграждането във „Феноменът“ заслужи допълнителни фен точки. (Супер)Трилогията определено не е (само) за тийн/ню адълт аудитория. Чакам с нетърпение „Героят“, особено след шамаросващия финал във втората част, чиято плесница още гори.

Poredica

Други ревюта за книгата можете да прочетете тук:

Преслава Колева, “Аз чета”: http://azcheta.com/fenomenat-mari-lu/

Ив, Форум „Муза“: http://www.muse-bg.net/t3165-topic

Ивета Атанасова, клуб „Цитаделата“: http://www.citadelata.com/index.php?show=6700

Добрин Добрев, блог “My Fantasy Experience”: http://bit.ly/1Mn6uAi

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: