Суперкниги

Всяка книга е Суперкнига до доказване на противното

Един друг живот, получен наготово

„Този, който не цени живота, не го заслужава” – Леонардо да Винчи.edin_drug_jivot_hrm

А представяте ли си с живота да е като с шофьорската книжка например – когато си безотговорен и започнеш да ставаш опасен за себе си и за другите, просто да ти го отнемат? И не само – да го получи някой, който го заслужава повече от теб, който може да го управлява по-качествено и разумно, а ти да гледаш отстрани успешната реализация на всички потенциални пропуснати възможности. Защото този някой се справя по-добре от теб със собствения ти живот. А ти си неспособен. Да живееш…

„Лошото никога не идва само”, са казали хората. И наистина, на всеки от нас са му се случвали струпвания на негативни моменти успоредно в няколко различни сфери от живота – и в работата, и в любовта, и в здравето… Понякога тези кризи са толкова емоционално наситени и тежки, че просто ти идва да си кажеш: „Искам да се събудя след една година и всичко лошо да е вече отминало…”

edin2В тази посока отива и романът. Малко след рождения си ден 28-годишната Андреа неволно се сблъсква с инцидент, който я кара да се замисли за собствения си живот и за отношението й към него. В новогодишната нощ тя съставя списък кои неща иска да промени за себе си през следващата година. Но Андреа е „човек на действието в речта и на бездействието в дейността”. Тези цели по всяка вероятност ще си останат някъде там, в новогодишната нощ, за да може да се сети за тях в следващата новогодишна нощ, да констатира, че никоя от тях не е изпълнена и да ги пожелае отново.

„И въпреки това усещах, че има нещо друго, че заслужавам ако не по-добър, поне по-цветен живот.”

Щом чувства липсите и не е щастлива, Андреа трябва да постигне своя удовлетворяващ живот. Тя разсъждава правилно. Някои от мислите й съставят много вярна картина за света:

„Живеем в свят на отрицанието. Хората се отричат от любовта, от безкористните приятели, от добрия шеф и от ресторантите за бързо хранене. Спазват диети, отказват се от цигарите и препускат от задача на задача. След една седмица усилен праведен живот и тежък работен цикъл отиват до магазина и купуват колкото храна и алкохол може да поеме тялото им. На приятелите си казват, че за всичко е виновен стресът, и тъй като в днешно време няма любов, чисти човешки чувства и удовлетворение в която и да е професия, намират утеха в храната и някоя друга цигара. Сдъвкват салатата и пилето, но не могат да преглътнат с тях и вината. На сутринта, на път за работа, негодуват срещу политическите обещания, които бълва радиото. Купуват си езотерична литература и книги за диети, които прочитат в рамките на година, понеже са вечно заети, и за да могат в крайна сметка да кажат, че такива небивалици и те самите могат да пишат.”

Нормално е хората да искат ценните неща – любов, безкористни приятели, добър шеф. Стига да не е само искане, като в песента на Милена (http://vbox7.com/play:cf3478e1). А от известно време Андреа единствено си пожелава и чака чудото да й падне от небето. Именно това става. В нощта срещу 1 януари тя е посетена от духа на Виктория, който й предлага сделка – да отстъпи тялото си за една година, в която духът ще направи така, че да постигне всичките й новогодишни желания, а за себе си да спечели още година живот на земята. През това време самата Андреа ще бъде дух, който може да наблюдава отстрани собственото си тяло. За да разбере, че за първи път от много време насам то живее, а с нея напоследък е било просто на автопилот.

edinВ началото духът на Виктория е прекалено назидателен, мъдър и безгрешен. А Андреа е безотговорна, разсеяна и дистанцирана. Но двете героини се развиват, отношенията между тях – също. Особено ми хареса как с течение на времето типично човешкото се появява все повече и повече във Виктория, докато безплътността на Андреа прави преценката й по-трезва. Виктория идва като помощник и е очертана с бегли щрихи. Но постепенно започват да се разкриват любопитните детайли и за нея – каква е била, какъв живот е имала, как го е загубила. И къде отива тайно за половин час всеки ден…

А истината е, че няма точна рецепта за успешна кариера, верни приятели, откриване и спечелване на любов, за щастие. Трябва само да сме по-отдадени в борбата си за тях, а искането да ги имаме да бъде въплътено в действия за постигането им. Андреа успява да получи „нови очи”, с които да гледа света. Тя искаше един друг живот. Дали обаче ще се съгласи да го получи наготово?

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

Information

This entry was posted on March 13, 2015 by and tagged , , , , .
%d bloggers like this: