Суперкниги

Всяка книга е Суперкнига до доказване на противното

„Мофонго“ – сладко-горчиво ястие за душата

mofongoНе, това не е кулинарна книга. Това е роман за живота. Животът, такъв, какъвто е, с всичките му вкусове – и сладки, и горчиви, на моменти киселеещи, безсолни или преподправени. Книгата не се чете, тя се усеща – с всички сетива, подобно на коледна трапеза, и носи същите емоции. Ароматите, вкусовете, докосванията, извивките, цветовете – сякаш изникват пред очите на четящия в колоритни живи картини.
Храната и кулинарното майсторство заемат определяща роля в книгата, но по един много топъл и интимен начин. Те вдъхновяват, подтикват към житейски размисли и събират хората – от млади влюбени до големи разпокъсани семейства, които отново стават сплотени под магическото въздействие на трапезата.
wine_dinner_candles_meat_hd-wallpaper-43485Защото необикновените ястия са постоянният фон, на който се развива книгата. Героинята баба Лола се е отказала от една от най-големите си страсти, готвенето, след трагичен инцидент. Десет години по-късно настъпва нова повратна точка в живота й – тя прекарва първия си инсулт и решава да се върне към хобито си, което използва за душевна опора. Неин верен помощник става любимият й внук – Себастиян. Той е десетгодишен и е роден със сърдечен порок. Двамата са съпричастни към положението си, защото са от хората, стояли „на мистериозната граница между живота и смъртта“. В този смисъл техните разбирания за живота, без значение че двамата герои са с толкова голяма възрастова разлика, са по-философски от на останалите. Те, за разлика от другите, не са така потънали в живота, защото осъзнават, че той е нещо временно и именно затова трябва да го изживеят максимално пълноценно.

– Не знам – отвърна Себастиан. – Мама казва, че й трябва време, за да обмисли положението.
– Да. Не смяташ ли, че за всички ни е полезно да имаме малко повече време?
Себастиан се замисли над думите й, ала доколкото можеше да определи, времето изтичаше и не трябваше да се губи.

zz1Така Себастиян и баба Лола решават да се борят за нещата, които искат най-много. Лола се връща към готвенето, въпреки хилядите възражения от страна на децата й, които се притесняват за нея и я спират да не се натоварва. А мечтата на Себастиян е толкова трогателна и по детски чиста – той просто иска да играе футбол като останалите деца – нещо, което му е забранено заради риска от претоварване на сърцето. Поради невъзможността му да играе обаче останалите деца му се подиграват. В книгата е застъпена темата за тормоза в училище и деликатната ситуация за тормозения – как да излезе от това положение, как да се предпази, без да предизвика допълнително унижение, което включването на подкрепата на възрастен неминуемо носи.
Готвейки, двамата герои стават още по-близки, а Лола учи внука си на екзотичните пуерторикански ястия от своята младост и му разказва завладяващи истории, свързани с тях. Спомняте ли си разказите на вашите баби и как историите им са обгърнати със специфичен чар и магическата тайнственост, която носи едно отминало време? Такива са и разказите на баба Лола. Особено вдъхновяващ е споменът за запознанството й с бъдещия й съпруг. И тук кулинарните способности са от първостепенно значение:

– Виждал съм те в града – каза Рамиро. – Но забравих името ти… Няма ли да ми кажеш как се казваш?
Думите му никак не ме поласкаха, но аз отговорих:
– Ще ти кажа, след като изядеш ястието, не преди това.
– Защо? – учуди се той.
Защото след като опиташ най-вкусния ароз сасонадо, който някога си ял през живота си, никога няма да забравиш името на жената, която го е сготвила.
– Е, добре – съгласи се той, – вече съм не само гладен, но и любопитен.

11151044_345312602326183_3397740504811414803_nЖитейските рискове също са философски разгледани – Себастиян е обречен на влошаване и само осъществяването на тежка операция може да подобри състоянието му – или да го влоши завинаги. В динамиката на семейните отношения е показано как различните хора приемат по различен начин рисковете към близките си в името на живота.
В книгата витае и загадъчният образ на Мистериозната старица, който се появява и съветва Себастиян в критичните за него моменти. До самия финал загадката около появяването му расте.
Книгата „Мофонго“ е едно сладко-горчиво ястие за душата. Тя ще ви разплаче и едновременно с това – усмихне. Но едно е сигурно – ще запомните нейния вкус.

А за да потънете изцяло в ароматната кухненска атмосфера, фон на книгата, в приложението в края й има няколко пуерторикански рецепти, които можете да приготвите вкъщи.

Девора от блог “Библиотеката” е усетила книгата по друг начин. Прочетете ревюто й тук.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: